Повечето от нас очакват децата им да проходят преди останалите, да се похвалят с първите им думички или постиженията им в областта на спорта. Много родители преживяват това. Преживяват забележителните успехите на децата си и гордостта от споделянето им с останалите.
Но има и други деца. Специални деца.
Специални, защото техните крачета са по-слаби от тези на останалите деца, но желанието им да проходят е също като тяхното.
Защото ще опитват повече, за да направят онова, което останалите отдавна са направили.
Специални, защото виждат трудно и протягат ръцете си, за да ни разпознаят.
Чуват трудно и следят устните ни, за да ни разбират.
-
Когато осиновим дете със специални нужди, ние няма да преживеем радостта на родител, прегърнал рожба още като се роди. Ще прегърнем дете, прекарало дните си в надежда, да го вземем на ръце.
Ще чуем „мамо”, когато останалите родители отдавна слушат песнички от своите деца.
Ще прекараме дни наред при логопед, за да чуем първите думи на своето дете.
Ще помагаме на детето да преодолее болката на своето минало.Ще го прегръщаме докато разпознае обичта.
Ще му дадем възможност да обича, ще го научим да се доверява и да се привързва.Ще успокояваме кошмарите.
Ще му помогнем да проходи или да приеме, че никога няма да се случи.
Ще бъдем тези, чиито коси детето ще разпознава, когато очите му не позволяват да ни види.
И тези, които ще говорят с пръсти, за да може детето да ни чуе.
Може би ще бъдем тези, с които детето ще пребори болестта, а може би пък тези, които ще му позволят да изживее краткия си живот в любов.
А може би пък тези, които ще поставят малката протеза и детето ще започне да рисува.
-
Науката отдавна ни показа, че по-добър от всеки рехабилитатор, осиновителят ускорява развитието на детето и е способен при отсъствие на сериозни увреждания да позволи на детето да преодолее всички дефицити.
Опитът отдавна ни показа, че по-добре от всеки логопед, осиновителят успява да помогне на всяко дете да проговори.
Статистиката отдавна доказа, че силата на семейството е толкова голяма, че помага да бъдат преодолени много заболявания и дефицити в развитието. Тя е толкова голяма, че помага на тези, на които се налага да приемат, че трябва да живеят с болестта. Тя изпълва с любов живота на онези, при които болестта не може да бъде преодоляна.
-
Когато осиновяваме „специални” деца ние ставаме „специални” родители.
Специални в ръчичките на дете, което се нуждае от тях повече от колкото се нуждаят другите деца, за да постигнат това, което могат другите.
Специални в очите на дете, което може би изглежда, че никога не ни разбира.
Специални в сърцето на дете, което ние сме дарили с надежда.
То може да не ни дари с радостта на успеха на другите деца, но да ни покаже неподозираните граници на човечността.
Може никога да не види очите ни, но да ни остави безмълвни пред способността си да завладее света с красотата на гласа си.
Може никога да не завърши университет, но да ни порази със сила на волята и способността на човек да преодолее невъзможното.
Може да изпълни живота ни със смисъл, да ни покаже, колко значима може да бъде прегръдката ни, колко голяма може да бъде силата на нашата любов.
